Когато човек е щастлив , той е добър , но 
                                                                     не всички добри хора са щастливи..

  Когато човек е щастлив , той е добър. Изненадващо , но факт. Може ли човек , който е щастлив . Да бъде добър макар и добротата да не е един от неговите добродетели? Защо не ?! Чувствата влияят на природата и характера на човек. Да , но защо ? Когато човек е нещастен , той обикновено се затваря в себе си  , избягва контактите с околните ,  държи себе си в изолация размишлявайки над проблемите си. И макар старанието на неговите близки и приятели да му помогнат всячески , неговия разум е замъглен , той става груб ,  досаден , раздразнителен и само-съжалителен , превръщащ се в лоша компания , която въздейства и на останалите в неговата среда..
Но , когато човек е щастлив , той е добър. Възможно , но защо ? 
-Просто:)
Щастието у човек се поражда от различни фактори , дори и най дребните удоволствия от живота.Така духът на чувек , както и неговото настроение добиват нови висоти. Щастливия човек , гледа с различно око на живота. Научава се да цени малките неща , научава се да живее. За него щастието улеснява всичко , и цялото това добро настроение , което витае около него , той предава на околните.Щастливия човек бива всел , добронамерен , съзнавайки красотата на живота , той се стреми да я разкрие и на околните. Превръща се в посредник на добротата. Изпълнен с добри намерения, този човек за нас е достоен да бъде удостоен с титлата добър.. :) 
Но не всички добри хора са щастливи. Изглежда несправедливо , ДА но е факт. Човек освен да бъде добър поради факта , че му се е случило нещо хубаво , което да го ощастливи , той може да бъде добър и по природа. Заложена дълбоко в него , спотайвайки се добротата излиза на яве и в най-обикновени ситуаций и моменти. Не всички добри хора обаче биват щастливи. 
Защо?
Човек колкото и добър да бъде , той си остава човек , с чувства , поведение и характер. Макар и добър , човек може да бъде нещастен. Отново познатия ни въпрос - ЗАЩО?! Всеки човек си има проблеми , макар и от различно естество , сложност и важност. Но има хора с по-сложни проблеми , които ние , не , че не можем а за по лесно не се опитваме или дори не искаме да разберем ..        
В древногръцка трагедия ли се е превърнало  българското общество в 21-ви век.. ? 
Та.. -да продължа. Проблемът на човек , може да е свързан с неговото общуване , с неговото предаване и възприемане на информация , с неговата визия , може да се чувства подтиснат или комплексиран , макар ,че често те двете вървят ръка за ръка.. Затворен дълбоко в себе си , чувстващ се маловажен и пренебрегнат от останалите , околните , ВСИЧКИ! :( 
На всеки е известно отношението на хората , към по-различните от тях , на особените -бих казал на по-специалните. Те винаги са подигравани , унижавани , пренебрегвани , подритвани :(
Веднъж набелязана овцата в стадото , тя завинаги остава черната..
От тук идва и нещастието на добрите хора. Най-често те биват криворазбрани , или дори по лошо , остават неразбрани в своите добри намерения...


                                                                                                                                                        Н. Николов